Защо по Коледа стават чудеса

               Сякаш хората се променят по това време на годината. Стават по-добри - по-отворени, по-одухотворени, по-смели, по-искрени, по-позитивни, по-отзивчиви, по-толерантни, по-състрадателни, по-търпеливи, по-благосклонни, по-, по-, по-... Хм, да не би да попадам на хора, които вече са от „шестата раса”?! Тези, по-духовните, за които говориха, че ще оцелеят след свършека на света. 

Да де, ама то май хората стават „по-” всяка Коледа? Защо? Не е ли ЗАЩОТО

Първичността

сигурно е на мода..

Провокирано от „Биг Брадър 2012“

Ядосан първобитен човек

Новите и стари „герои“ от новия сезон на „Биг Брадър 2012“ ми напомниха за това колко често някой, след като „демонстрира първичната си натура“, заявява: „Аз съм такъв – първичен!“

Едно от нещата, с които Златка, „тризначките“ и Пацо  „обогатиха микрокосмоса“ на съквартирантите си, е нескритата гордост, с която заявяват: „Аз съм първичен“, „Аз съм първосигнален“, когато искат да оправдаят грубите си подмятания, нападки и обиди. Сигурно защото за тях това значи откровен, спонтанен, прям, открит, честен…?!?

И се питам това ли виждат хората в първичността и първосигналността?

Съзнателно за стереотипите и предразсъдъците

В ИСКАМ ви споделих, че ще говоря за стереотипите и предразсъдъците, които ни пречат да възприемаме обективно. И да променим нещата, които не ни харесват. За да освободим пътя към реализиране на нашите цели и мечти. Затова ще отделя специално внимание на това какво представляват те – стереотипите и предразсъдъците.

Завистта е саморазрушително чувство

Искаме ли да не завиждаме?

 „Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.“

Монтескьо

Битува мнението, че „всички хора завиждат“, че „няма човек, който да не завижда“. Чули ли сте някой да каже: „Да, аз завиждам“?  Хората отричат когато завиждат или казват, че изпитват „благородна завист“.

         Най-общо казано завистта е негативно чувство към някой за това, че има нещо, което ние нямаме. Това може да е нещо материално – пари, кола, къща…, а може да е успех, известност, черта от характера…  Завистта провокира негативно отношение към този някой, което може да прерасне в  действия, целящи да му навредят. Хората, които завиждат, използват груби, обидни думи, демонстрират неуважение, отмъщават, клюкарстват и сплетничат, интригантстват, клеветят, лъжат, бият, дори убиват от завист.

Добър ли съм като не отказвам

Някои го наричат „изкуство“, други – „умение“, дори говорят за граници – кога да се съгласим и кога да откажем на другите. Т.е. кога да потиснем своите желания заради тези на някой друг. С една дума – да направим компромис.

Когато се случи да поискат от нас нещо, каква е първата мисъл, която минава през главата ни? ИСКАМЕ ЛИ да го направим?

Добро решение ли е компромисът

ИСКАМ ли да направя компромис?

Има поне още една посока..

Непрекъснато ни увещават, че „решението на всички конфликти е в компромиса“, „тайната на щастливия брак е в компромиса“, „любовта изисква компромиси“… Изобщо – това е начинът за постигане на хармония в отношенията.

Как се чувстваме когато го правим?

Егоизмът – лош, „здравословен“ или просто човешки

Егоисти или жертви?

Да се ценим, да се уважаваме,
           да се приемаме,  да се обичаме!

       Няма да разглеждам етимологията на думата „егоизъм“, защото според мен не е важно значението на самата дума, а смисълът, който влагаме в нея. Някои, дори повечето хора, подвластни на стереотипа за егоизма, влагат само и единствено отрицателен смисъл – егоизмът е лошо нещо. Други допускат доза егоизъм в отношенията – все пак не е лошо човек да мисли и за себе си – като го наричат „здравословен егоизъм“. Но къде е тогава границата, кога човек да мисли за себе си и кога – за другите?