Сякаш хората се променят по това време на годината. Стават по-добри - по-отворени, по-одухотворени, по-смели, по-искрени, по-позитивни, по-отзивчиви, по-толерантни, по-състрадателни, по-търпеливи, по-благосклонни, по-, по-, по-... Хм, да не би да попадам на хора, които вече са от „шестата раса”?! Тези, по-духовните, за които говориха, че ще оцелеят след свършека на света.
Да де, ама то май хората стават „по-” всяка Коледа? Защо? Не е ли ЗАЩОТО
всяка година по същото време:
всяка година по същото време:
- правим равносметка за изминалата година
Правим го при всеки КРАЙ - на ваканцията, на някакъв проект, на образованието, на живота... Какво сме постигнали, доколко сме успели, какви грешки сме допуснали...
- връщаме се в годините на нашето безгрижно детство
Спомените ни връщат във времето когато всичко е било възможно, лесно и осъществимо. Когато нямахме роли - на родител, на началник, на лекар... Бяхме просто деца.
Всеки носи в себе си малкото дете, но с годините сме насложили товара на много условности, стереотипи и предразсъдъци, изградили сме много защити и прегради, подчинили сме поведението си на правила и норми... Понякога така сме се барикадирали, че не си позволяваме даже да се зарадваме на нещо, за да не ни завиди някой, нали?!
- окрилени сме от нови надежди, че през Новата година ще успеем, ще продължим, ще открием...
Мечтаем, пожелаваме си това, което искаме да ни се сбъдне. Казваме: „Нова година - нов късмет!”, в питката слагаме паричка за късмет, в баницата - късмети...
Всяко ново НАЧАЛО е свързано с нея - надеждата. Началото на живота, на образованието, на проекта, на ваканцията...
- чувстваме се обединени
Празниците имат такава чудодейна сила. Споделянето на най-хубавите и най-тежките моменти от живота ни прави съпричастни, дава ни усещането, че не сме сами, че можем да се подкрепяме и да си помагаме.
Коледа! Това е времето на края, който предвещава начало. Спомен от нашето детство, време на нови надежди и мечти. Това е времето когато сме с най-близките, дори с тези, които се намират на хиляди километри от нас, и с тези, които са си отишли от този свят. Дори с тези, които не познаваме. Отваряме сърцето си за всеки, защото усещаме, че колкото и трудно да живеем, имаме какво да дадем - ЛЮБОВ!
Защото НА КОЛЕДА ДАВАМЕ И ПОЛУЧАВАМЕ... ПОДАРЪЦИ. А подаръците са символ, символ на всичко онова, което искаме за нас и за другите - ВЯРА, СВОБОДА, СИЛА, ПОДКРЕПА, НАДЕЖДА, ТОПЛИНА, НЕЖНОСТ, РАЗБИРАНЕ, БЛАГОДАРНОСТ, УСМИВКИ...
И... СТАВАТ ЧУДЕСА!
Защото си позволихме да вярваме...
Защо според вас стават чудеса по Коледа?
Белоснежка (Гергана Шутева)
ОтговорИзтриванеАз още вярвам в чудеса...
Надежда скрих в перо от птица снежнобяла,
да може някога... и аз с криле да полетя...
отправих взор към ярката звезда изгряла -
прошепнах тихичко пресвятата молба...
И в шепа стиснах аз илюзията детска -
по пътя си да срещам обич, доброта...
да вярвам в феите и приказни вълшебства,
дори когато времето превърне ме в жена!
С разперени криле до днес не полетях...
но птица е душата ми сред сини небеса,
да сбъдна своята мечта - успях -
с сърцето си аз още вярвам в чудеса!
Прекрасно е!
ОтговорИзтриванеКогато има "обич, доброта",
когато има надежда,
когато има вяра,
когато позволим на детето в нас да мечтае...
се случват ЧУДЕСА!
Благодаря, че го сподели!
Защото несъзнателно подобряваме междуличностните си отношения. Полагаме усилие да разберем другите, подтиквани от настроението на празника. Искаме да сме по-добри в отношенията си с другите и стават чудеса когато стремежите ни се срещнат. Когато нашето ИСКАМ отговори на другото ИСКАМ.
ОтговорИзтриванеНе е толкова трудно чудесата да се случват по-често и не само по Коледа. С малко СЪЗНАТЕЛНО усилие.
Пожелавам на всички да продължат да го искат и след празниците!