Добър ли съм като не отказвам

Някои го наричат „изкуство“, други – „умение“, дори говорят за граници – кога да се съгласим и кога да откажем на другите. Т.е. кога да потиснем своите желания заради тези на някой друг. С една дума – да направим компромис.

Когато се случи да поискат от нас нещо, каква е първата мисъл, която минава през главата ни? ИСКАМЕ ЛИ да го направим?

Добро решение ли е компромисът

ИСКАМ ли да направя компромис?

Има поне още една посока..

Непрекъснато ни увещават, че „решението на всички конфликти е в компромиса“, „тайната на щастливия брак е в компромиса“, „любовта изисква компромиси“… Изобщо – това е начинът за постигане на хармония в отношенията.

Как се чувстваме когато го правим?

Егоизмът – лош, „здравословен“ или просто човешки

Егоисти или жертви?

Да се ценим, да се уважаваме,
           да се приемаме,  да се обичаме!

       Няма да разглеждам етимологията на думата „егоизъм“, защото според мен не е важно значението на самата дума, а смисълът, който влагаме в нея. Някои, дори повечето хора, подвластни на стереотипа за егоизма, влагат само и единствено отрицателен смисъл – егоизмът е лошо нещо. Други допускат доза егоизъм в отношенията – все пак не е лошо човек да мисли и за себе си – като го наричат „здравословен егоизъм“. Но къде е тогава границата, кога човек да мисли за себе си и кога – за другите?