вторник, 9 октомври 2012 г.

Егоизмът – лош, „здравословен“ или просто човешки


Егоисти или жертви?
Да се ценим, да се уважаваме,
           да се приемаме,  да се обичаме!

       Няма да разглеждам етимологията на думата „егоизъм“, защото според мен не е важно значението на самата дума, а смисълът, който влагаме в нея. 
Някои, дори повечето хора, подвластни на стереотипа за егоизма, влагат само и единствено отрицателен смисъл – егоизмът е лошо нещо. Други допускат доза егоизъм в отношенията – все пак не е лошо човек да мисли и за себе си  като го наричат „здравословен егоизъм“. Но къде е тогава границата, кога човек да мисли за себе си и кога  за другите?

Мисля, че човек е устроен да мисли ПЪРВО за себе си. Но не единствено за себе си. Това не изключва другите. Ако не мисли за себе какво? Тогава се жертва за другите, превръща се в жертва. И когато се почувства като жертва какво? Негодува? Примирява се? Или използва положението си, за да изисква в замяна, да манипулира другите? При всички случаи не се чувства добре. Защо? Защото не е осъзнал, че няма друг човек, който да мисли за него повече отколкото го прави той самият.

От раждането ни първо за нас се грижат родителите. Пораствайки започваме да се учим да се грижим сами за себе си. Пред нас се открива постепенно реалността и осъзнаваме, че не сме само ние и нашите желания, че има и други и те са като нас. Те също имат своите нужди. Така се приучаваме да се грижим за по-малкото братче, за домашния любимец... После идват приятелите, първата любов... и усещането за съпричастност, мисълта за другия. И оттук нататък, осъзнавайки, че не сме сами, продължаваме да развиваме много други качества като доверие,  отговорност, емпатия... Но ПЪРВО сме се научили да се грижим за себе си. Знанието за това ни е научило как да го правим за другите. Ако не се грижим за себе си как да го правим за другите?

      Няма нищо лошо в това да мислим най-много за себе си – да се ценим,  да се уважаваме, да се приемаме, да се обичаме! Защото научили ли сме този урок, ще го правим и за другите. Но не за наша сметка. Защото тогава се чувстваме ощетени, огорчени, неудовлетворени, разочаровани.. Въобще – жертви!
Всеки човек е самоценен. Всеки един от нас разполага с един живот - неговия. Нека го изживеем доволни и щастливи с другите, а не заради другите.

Егоизъм ли?

2 коментара:

  1. Мисля, че повечето хора в "егоизъм" влагат смисъла на думата "егоцентризъм". Точно егоцентризмът изключва мисълта за другите хора. И в статията правилно е отбелязано и акцентирано на това, че да мислим ПЪРВО за себе си не изключва другите. Просто най-важен съм си аз, но и другите да ми важни! Те също ме интересуват. Който твърди обратното най-вероятно е лицемер.
    Докато проявявайки егоцентризъм се поставям в центъра на вселената и никой друг не ме интересува. Тогава аз не само, че съм най-важен, ами само аз съм важен.
    Мисля, че е добре да се прави разлика.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, мисля, че е важно да осъзнаем,че няма друг човек, който да ни обича повече от нас самите. Няма нищо лошо в това да мислиш ПЪРВО за себе си, но не САМО за себе си. Другото сигурно е егоцентризъм...
      Позитивната психология, намерила толкова много привърженици в последно време, апелира към повишаване на самооценката - да се приемаме, да се ценим, да се грижим за себе си, да се обичаме... И никой не вижда в това егоизъм. Защо ли?:)

      Изтриване

Въведете коментара си тук. Ще го видите след малко.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...