Завистта е саморазрушително чувство

Искаме ли да не завиждаме?

 „Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.“

Монтескьо

Битува мнението, че „всички хора завиждат“, че „няма човек, който да не завижда“. Чули ли сте някой да каже: „Да, аз завиждам“?  Хората отричат когато завиждат или казват, че изпитват „благородна завист“.

         Най-общо казано завистта е негативно чувство към някой за това, че има нещо, което ние нямаме. Това може да е нещо материално – пари, кола, къща…, а може да е успех, известност, черта от характера…  Завистта провокира негативно отношение към този някой, което може да прерасне в  действия, целящи да му навредят. Хората, които завиждат, използват груби, обидни думи, демонстрират неуважение, отмъщават, клюкарстват и сплетничат, интригантстват, клеветят, лъжат, бият, дори убиват от завист.

В стремежа да навредиш на някого, не нанасяш ли сам на себе си по-голяма вреда, дали пък не и само на себе си много често???

          

   Завистта кара хората да се чувстват ощетени, ограбени, отхвърлени, пренебрегнати, онеправдани, потиснати, недооценени, маловажни, нещастни. Тяхното самочувствие страда!

Ето някои техники, които хората  прилагат, за да се отърват и защитят от това чувство:

-         Омаловажават или отричат постигнатото или притежаваното  от другия: „Не виждам какво толкова е постигнал?“ или „Какво толкова намират мъжете в нея? Та тя е толкова грозна!“.

-         Намират какво няма другия, а те имат: „Може да има много пари, ама няма семейство“.

-         Опитват се да провокират завист у другия – стараят се да влязат в полезрението му, като уж случайно споменават за някоя своя придобивка или го правят индиректно - чрез някой общ познат целят той да научи за това.

-         Подценяват се, за да се защитят от завистта на другите: „Е, това беше чист късмет. Не съм направил нищо особено“.

Дали тези техники помагат наистина? Мисля, че не. Те само подсилват негативните мисли, които си остават в човека, който ги изпитва.

Всъщност… чувствата, които изпитваме, каквито и да са те – позитивни или негативни, са си наши. Те са В НАС. Нашите мисли са тези, които определят как се чувстваме. Затова е важно какво мислим. Вместо да се измъчваме и страдаме от мисълта, че някой има нещо, което ние нямаме, да се концентрираме върху това, което имаме и върху това, което искаме да постигнем. Да насочим мислите си към нас - да разберем какво ИСКАМЕ ние, какви са нашите ценности и да преследваме нашите цели и мечти, а не чуждите. Защото всички сме различни, имаме различни ценности, цели, мечти…  

Как стои въпросът с „благородната“ завист?

Завистта кара хората подсъзнателно да чувстват вина заради мислите си. „Благородната“ завист оневинява човека, който завижда, един вид му приписва „благородни“ чувства. Тя дори се възприема като „двигател на прогреса“ - това, че завиждаш като искаш да си на мястото на този, на когото завиждаш, те кара да се стремиш да постигнеш същото.

Мисля, че е погрешно самото схващане за желанието да бъдеш на нечие място. По-правилно е да кажеш: харесва ми това и… искам и аз да мога, да постигна, да имам, да отида, да бъда… (да мога да плувам, да имам такава къща, кола…, да отида на Малдивите, да бъда решителен…). Това е свързано с конкретни неща, а не с живота на човека като цяло.

 Абсурдно е, например, да искаш да си щастлив като някой. Та ти не знаеш той дали наистина е щастлив, не знаеш в какво се изразява неговото щастие. Дори и да казва, че е щастлив, може (не може, а е сигурно!) неговото разбиране за щастието да се различава от твоето.

 Да харесваш и да искаш нещо, което виждаш (виждаш ти, а не, че непременно е така!) вече не е завист според мен. Няма благородна завист. Просто сме свикнали да наричаме така състоянието, в което се намираме, когато се радваме за другия за нещо… и искаме същото и за себе си. А не че искаме да сме на мястото на другия.

Как да не ставаме жертва на завистта.

„Който се занимава само със своите дела, намира малко основания за завист.“

                                                                                                                       Ф. Бейкън

Да обърнем поглед към нас. Да се радваме на това, което имаме, което постигаме. Да сме уверени, че всичко е в нашите ръце, да вярваме в собствените си сили. Да не обвиняваме другите за неуспехите си. Да се учим от грешките си… Тогава ще можем да се радваме на своите успехи. Също - и на успехите на другите, а няма да им завиждаме.

Поискайте своя живот, а не чуждия! Ценете това, което сте, което искате и което постигате! Казано по друг начин, чрез една моя любима мисъл: „Бъдете доволни от това, което имате, докато се стремите да постигнете това, което ИСКАТЕ“.

Приказка за завистта