Понякога става и „по принуда“

  За да се освободим от предразсъдъците и стереотипите, необходимо е да променим мисленето си. Понякога, доста често дори, това се случва "по принуда". Не осъзнаваме, че имаме някакви предразсъдъци. Отричаме нещо или осъждаме някой. Това е сигурен знак, че имаме предразсъдъци.

Не знаем нищо за ситуацията, не познаваме човека, не знаем какво преживява, какво иска, какво го радва, какво го тревожи… Защо тогава сме склонни да осъждаме?

Общуването, думите и смисълът, който влагаме в тях

Не е толкова важно какво си казал, а как са те разбрали.

Напоследък се говори и пише много за езика на тялото, за това как да разчитаме невербалните послания, излъчвани от поза, жестове, мимики… При вербалната комуникация всичко е ясно. А дали е така?

Речта е средство за комуникация, начин на общуване чрез вербално кодиране. Тя е присъща само за човека и е най-съвършеното комуникационно средство, възникнало в хода на еволюцията.

За да се улесни общуването, значението на думите е пояснено в речници.  Но когато се стремим да изградим и поддържаме  едни добри взаимоотношения  знанията, които получаваме от там, не са достатъчни. Когато писах за егоизма не се позовах на речник, защото доста често се случва да влагаме различен смисъл дори в най-употребяваните от нас думи. Например „приятелство“, „любов“, „прошка“, „егоизъм“, „емоционален“, „интелигентен“…

Приятелство

Попитайте хората около вас какво е приятелство. Сигурно ще получите различни отговори.

Какво е за вас приятелството?

Промяната в мисленето и принципите

Защо понякога смятаме, че ако днес не мислим както вчера, ако днес мнението ни по някой въпрос е различно от вчерашното, сме изменили на принципите си? И се страхуваме, че някой ще ни обвини, ще каже: „Вчера мислеше друго“.

Да, днес мисля по друг начин, защото съм добил нови знания и умения, почерпил съм допълнителна информация.

Защо по Коледа стават чудеса

               Сякаш хората се променят по това време на годината. Стават по-добри - по-отворени, по-одухотворени, по-смели, по-искрени, по-позитивни, по-отзивчиви, по-толерантни, по-състрадателни, по-търпеливи, по-благосклонни, по-, по-, по-... Хм, да не би да попадам на хора, които вече са от „шестата раса”?! Тези, по-духовните, за които говориха, че ще оцелеят след свършека на света. 

Да де, ама то май хората стават „по-” всяка Коледа? Защо? Не е ли ЗАЩОТО

Първичността

сигурно е на мода..

Провокирано от „Биг Брадър 2012“

Ядосан първобитен човек

Новите и стари „герои“ от новия сезон на „Биг Брадър 2012“ ми напомниха за това колко често някой, след като „демонстрира първичната си натура“, заявява: „Аз съм такъв – първичен!“

Едно от нещата, с които Златка, „тризначките“ и Пацо  „обогатиха микрокосмоса“ на съквартирантите си, е нескритата гордост, с която заявяват: „Аз съм първичен“, „Аз съм първосигнален“, когато искат да оправдаят грубите си подмятания, нападки и обиди. Сигурно защото за тях това значи откровен, спонтанен, прям, открит, честен…?!?

И се питам това ли виждат хората в първичността и първосигналността?