петък, 22 февруари 2013 г.

Понякога става и „по принуда“


  За да се освободим от предразсъдъците и стереотипите, необходимо е да променим мисленето си. Понякога, доста често дори, това се случва "по принуда". Не осъзнаваме, че имаме някакви предразсъдъци. Отричаме нещо или осъждаме някой. Това е сигурен знак, че имаме предразсъдъци.

Не знаем нищо за ситуацията, не познаваме човека, не знаем какво преживява, какво иска, какво го радва, какво го тревожи… Защо тогава сме склонни да осъждаме?


Преди време един съсед напусна престижната си и високодоходна работа. Един ден чух две съседки да коментират това – че не мислел за семейството си, за трудното време, в което едва свързваме двата края… Пък той си позволява лукса в тази криза… След няколко месеца срещнах едната от съседките. Оплака ми се (не, похвали ми се), че… напуснала работа, защото шефът й я товарел с много несвойствени задачи. Пък и не харесвала тази работа.
Съседката „по принуда“ беше сменила убежденията си. Сега вече не мислеше, че да напуснеш работа е безотговорно.

Друг път един колега заподозря друг в подмолни действия, защото видял да обсъжда нещо с „конкуренцията“. Оказа се, че „конкуренцията“ е бивш съученик и на двамата.

Задавате ли си въпроса защо осъждаме постъпките, мислите, а дори и чувствата на другите ?
Не е ли това свързано с желанието ни другите да мислят и постъпват така, както ние смятаме, че трябва? Всичко това от позицията на нашия опит, на нашите знания, на нашите убеждения. И… съобразно информацията, която имаме. А понякога такава ни липсва съвсем, но това не ни пречи „да работим по подразбиране“, „по пътя на логиката“ (нашата логика, разбира се). Не е ли това една от причините другите да получат нашето неодобрение?

Защо отричаме, защо мислим, че „на нас това не може да ни се случи“? Е, както виждате, може. И тогава сменяме мисленето си, отърваваме се от един предразсъдък. „По принуда“.
         
          Нека не забравяме, че не винаги е така, както ни изглежда на нас, че хората сме различни, имаме различни потребности и чувства. И да уважаваме правото на избор на всеки един. 

2 коментара:

  1. Често явление за жалост. "По принуда" си е оправдание. За пред другите. За да е "чиста" съвестта и за да отговорим на очакванията на другите. И май не е понякога, а в повечето случаи. Защо ни е толкова трудно да проявяваме емпатия?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да смениш убежденията си "по принуда" може да е по-лесно, но е болезнено. Защото ни се случва на нас. И тогава, може би, разбираме, че сме били подвластни на предразсъдъка.

      Изтриване

Въведете коментара си тук. Ще го видите след малко.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...