Общуването, думите и смисълът, който влагаме в тях

Не е толкова важно какво си казал, а как са те разбрали.

Напоследък се говори и пише много за езика на тялото, за това как да разчитаме невербалните послания, излъчвани от поза, жестове, мимики… При вербалната комуникация всичко е ясно. А дали е така?

Речта е средство за комуникация, начин на общуване чрез вербално кодиране. Тя е присъща само за човека и е най-съвършеното комуникационно средство, възникнало в хода на еволюцията.

За да се улесни общуването, значението на думите е пояснено в речници.  Но когато се стремим да изградим и поддържаме  едни добри взаимоотношения  знанията, които получаваме от там, не са достатъчни. Когато писах за егоизма не се позовах на речник, защото доста често се случва да влагаме различен смисъл дори в най-употребяваните от нас думи. Например „приятелство“, „любов“, „прошка“, „егоизъм“, „емоционален“, „интелигентен“…

Приятелство

Попитайте хората около вас какво е приятелство. Сигурно ще получите различни отговори.

Какво е за вас приятелството?
Искате ли вашият приятел да ви съжалява? Аз – не. Искам да ме подкрепя. Искате ли да мисли като вас винаги? Аз искам да ми казва когато не е съгласен с мен.  Искате ли да върши нещата вместо вас? Аз искам да ми помага. Искате ли да носи отговорност за постъпките ви? Аз искам да носи отговорност за своите.  До тук, ако не искате нещата, които аз искам, не ставате за мой приятел. :-)

Любов

Ерих Фром – световноизвестен германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог, посочва четири основни конструкта, на които се базира любовта: уважение, отговорност, грижа и познание (има предвид  знание за другия, да го познава и непрекъснато да се стреми да го опознава).

Когато казвате „обичам те“ какво всъщност значи това за вас? А знаете ли какво значи за този, когото обичате? Може би за вас в любовта не е толкова важно уважението? Или обидните думи нямат нищо общо с уважението? А за този, когото обичате? Може би се грижат за вас като ви осигуряват  материални неща? Това ли искате? А изслушването, разбирането, подкрепата, вниманието… важни ли са за вас? А дали можете да обичате някого без да го познавате, без да се интересувате какво чувства, какво мисли, какво иска?

Ако има разминаване в разбирането на тези и много други аспекти на любовта,  в един момент си задаваме въпросите: „Обичам ли?“, „Обича ли ме?“

Прошка

Колко просто е да кажеш: „Прощавам ти“. И колко хора наистина го правят? Защото да простиш и после да натякваш, да се измъчваш, да се ядосваш, да упрекваш, не е прошка. Прошката е нещо, което е вътре в теб. Когато сте наранени и първото, което идва в съзнанието ви, е мисълта за отмъщение, потърсете спасение от завладялата ви обида в себе си, в своя вътрешен мир. Вие също грешите понякога. Признайте си го. И си простете. Другите също грешат.  Защо трябва да носите бремето на чуждите грешки като се измъчвате? Мисълта за отмъщение например прави точно това – измъчва не някой друг, а вас!

         Затова, за да създаваме и поддържаме пълноценни взаимоотношения, за да ограничим конфликтните ситуации, е важно да умеем да общуваме. А за това са необходими знания – за себе си, за другите, с които общуваме, и… за думите, които използваме.